Присъединяването на Р. България към ЕС поставя принципно нови задачи пред национално представителните работодателски организации. Те могат да бъдат групирани по следния начин:
- Първа група. Необходими дейности в областта на обслужването на членовете на ССИ с информация за огромното многообразие от проблеми, които се изправят пред малките и средни предприятия.
- Втора група. Необходими дейности, свързани с формирането на европейските политики, засягащи българските предприятия.
- Трета група. Необходими дейности, свързани с глобализацията и информатизацията на света, които присъединяването към ЕС е направило още по-неотложни.
Със сигурност могат да бъдат идентифицирани и други дейности, но тези са достатъчни като рамка на необходимата “реконструкция” на дейността на ССИ. Особеното в случая е, че поставените задачи и свързаните с изпълнението им нови дейности не могат да се решават сами за себе си. Така например е невъзможно задачите от първа група да бъдат изпълнени, ако няма действия и напредък по отношение на задачите от трета група.
През следващите години, ССИ ще бъде изправен пред необходимостта да разяснява, консултира и информира членовете си (а и не само тях) по цялата гама от въпроси, които вече са възникнали или ще възникнат. Такива въпроси ще бъдат:
- търсене на всякаква информация за възможностите за предприятията да се възползуват от възможностите, заложени в оперативните програми (примерно от оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”), от възможностите свързани с използуването на средствата от Европейския социален фонд, за които ще може да се кандидатства, от възможностите, свързани с “абсорбирането” на средства от структурните фондове и пр.
- търсене на информация за постоянно нарастващите изисквания към предприятията, особено в областта на здравословните и безопасни условия на труд, на управлението на качеството и пр. Изисквания, неизпълнението на които в редица случаи ще може да доведе дори до затваряне на предприятията.
- Търсене на търговска информация, на информация за партньори, за начинания от типа “business to business” и т. н. Не става дума само за традиционната търговска информация и за мероприятия от типа на изложенията, панаирите и пр. Става дума за това, което в теоретичните трудове се нарича участие в мрежовата икономика.
Вижда се, че дори и най-краткото изброяване ни изправя пред огромно многообразие от въпроси, които изобщо нямат готов отговор. Още по-малко ССИ разполага в настоящия момент с рецепта или с ресурси за даване на бързи и адекватни отговори. ССИ е изправен пред необходимостта в движение да създава механизми и структури, които да посрещнат тези проблеми, които по нашата класификация са въпроси от Първа група. Отговорът на този въпрос може да бъде само в посока на изграждане на хоризонтални, отворени структури, в които нуждаещите се да кореспондират с компетентните. Тези структури могат да се базират само на съвременни информационни технологии – създаване на вътрешни електронни форуми по отрасли, икономически дейности и конкретни проблеми, където “търсенето” да намира “предлагането”. Подобни услуги ще бъдат безплатни в едни аспекти и заплатени в други. Вижда се, че решаването на въпросите от Първа група, зависи в огромна степен от решаването на проблемите с постигането на адекватност на предизвикателствата от Трета група.
Едновременно с това, няма никаква гаранция, че членовете на ССИ няма да бъдат подлагани на постоянни “трусове”, ако няма изпреварваща информация за тенденциите, в които се развиват съответните европейски политики – секторни, регионални и др. Чрез своето членство в UEAPME, ССИ вече има ПРЯК достъп до дебатите по огромен брой въпроси, свързани с формирането на европейски политики. Те далече надхвърлят настоящия капацитет на Съюза. Не може да се изисква от ССИ незабавно да навлезе на широк фронт в европейските дебати, но е от изключително значение ТЕЗИ ДЕБАТИ ДА СЕ СЛЕДЯТ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЪЮЗА, А И БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО ДА ПОЛУЧАВАТ ИЗПРЕВАРВАЩА ИНФОРМАЦИЯ. Тук виждаме как рашаването на задачите от Втора група, позволява определена минимизация на рисковете пред предприятията и пряко обслужва постигането на поставените текущи цели по задачите от Първа група.
Така формулираната “триада” от реални необходимости, поставящи непосредствени задачи е от ключово значение, за да може ССИ постоянно да преследва основната си цел – да бъде реално от полза на развитието на малките, средните и микро- предприятията в Р. България.
С оглед на необходимостта от адекватно поведение на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) в контекста на протичащите глобални геополитически, технологически и социални промени, Третият конгрес (Общото събрание) на ССИ определя следните основни направления, в които Съюзът да съсредоточи своята дейност:
- Достойно участие в трипартитното и бипартитното сътрудничество в рамките на социалния диалог, регламентиран в международните трудови стандарти – конвенции и препоръки на Международната организация по труда (МОТ), в Амстердамския договор на страните от ЕС и в Кодекса на труда на Р. България. Пълноценно поддържане на статута на представителна на национално ниво работодателска организация по смисъла на Кодекса на труда.
Продължаване разширяването на участието на структурите на ССИ в тристранното сътрудничество и в бипартитния социален диалог, особено в колективното договаряне на отраслово и браншово ниво. Като особени приоритети се открояват социалния диалог в частния охранителен сектор, в здравеопазването (с особен акцент върху зъботехници и диагностично-консултационни центрове), образованието, транспорта, строителството и в местното самоуправление.
Конгресът задължава УС на ССИ да изрази остър протест пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) във връзка с продължаващото абсолютно незаконното изключване на браншовите организации на ССИ от строителството от състава на Отрасловия съвет при това Министерство.
Конгресът изразява задоволството си от сътрудничеството между ССИ и Министерството на транспорта и от пълноценното участие на браншовите организации от Съюза в Отрасловия съвет при Министерството и в съответните подотраслови съвети към него. Да се разшири участието на ССИ чрез включване на съответната представителна браншова организация в подотрасловия съвет по въздушен транспорт.
Конгресът изразява задоволство от създаването на Отраслов съвет в областта на висшето образование и изразява надежда, че неговото функциониране ще допринесе за подобряването на работата на университетите и висшите училища в Р. България.
Конгресът приветства създаването на Конфедерация на браншовите организации от частния охранителен сектор, включваща двете охранителни браншови организации, членуващи в ССИ - Българска браншова камара “Охранители и детективи” и Съюз на фирми за охрана и сигурност, заедно с Националната асоциация на лицата и сдруженията извършващи частна охранителна дейност, която е член на БСЧП “Възраждане”. ССИ изцяло подкрепя формулата на сътрудничество между трите организации и ще им съдейства всячески в рамките на своите възможности и компетенции.
Конгресът дава мандат на УС на ССИ да продължи усилията си за създаване на т. нар. “Работодателска платформа” сред администрациите от местното самоуправление, с оглед на постигане на съответните европейски стандарти в областта на социалния диалог в местното самоуправление.
- Конгресът определя професионалното образование и обучение като основен приоритет на ССИ за следващия междуконгресен период. Досегашните благоприятни резултати в работата по лицензиране и изграждане на Центъра за професионално обучение следва да се задълбочат чрез по-нататъшно разширяване на клоновата мрежа, чрез увеличаване на броя на лицензираните професии и специалности и чрез постоянно подобряване на качеството на предлаганите образователни услуги.
Развитието на ЦПО на ССИ ще бъде един от критериите, по които ще се оценява ефективността на работата на Съюза през предстоящия междуконгресен период. Конгресът обръща внимание на членовете, че в най-близко време предприятията ще трябва да бъдат готови да инвестират сериозни собствени средства в професионалното образование и квалификация на своите работници и служители. Заделяните от държавата средства, разпределяни чрез Агенцията по заетостта (АЗ) ще бъдат съвършенно недостатъчни. Освен това те ще бъдат насочвани най-вече към слабоквалифицираните работници, което налага необходимостта предприятията да разработват и да финансират собствени образователни програми.
Конгресът задължава УС на ССИ да съдейства за разработването на проекти за привличане на средства за професионална квалификация, както и да разработи инструменти за защита на интересите на работодателите, инвестиращи средства в професионалното образование и обучение на своите работници и служители.
Конгресът задължава УС на ССИ да отстоява трипартитния характер на управлението на Националната агенция за професионално обучение и образование (НАПОО) и да не допуска под никакъв предлог посегателства от страна на администрацията срещу сегашния статут на Агенцията.
- Конгресът задължава УС на ССИ да фокусира вниманието си върху пълноценното участие на Съюза при т. нар. “абсорбиране” на средствата от структурните фондове на ЕС, Европейския социален фонд и кохезионния фонд в интерес на развитието на предприемачеството и на повишаването на конкурентоспособността на малките, средните и микро- предприятията. ССИ трябва да бъде изцяло в услуга на своите членове при разработването и защитаването на проекти в посочената насока пред съответните институции.
- Конгресът апелира към членовете на ССИ да съдействат на усилията на УС за създаване на система за електронна комуникация между членовете на Съюза. Възможностите, които предлагат съвременните електронни комуникационни технологии са достатъчни за да бъде ускорена максимално комуникацията между членовете и да бъдат радикално минимизирани разходите по нея. Комуникационната стратегия на Съюза трябва да се опира на паралелното изграждане, както на вертикална комуникация, така и на хоризонтални връзки между членовете на всички нива. УС на ССИ е в правото си да създаде книжно печатно издание на ССИ, което да играе ролята на “бюлетин за напомняне”.
- Конгресът упълномощава УС да продължи да следва досегашната си стратегия спрямо исканията към изпълнителната и законодателната власт по отношение на Данъчната политика и осигурителната тежест в страната. Конгресът оценява високо постигнатото от работосдателските организации в тази насока, както и добрата воля на държавата през последните години. Едновременно с това, Конгресът подчертава, че има още много за вършене в областта на данъчната и осигурителната политика. Конгресът определя като много важен приоритет продължаването на кампанията на ССИ за намаляване на акцизите върху горивата и особено върху екологичните горива. Смятаме за недопустимо Р. България да има един от най-високите акцизи върху газ пропан – бутан, след като европейското изискване към страната е да е въвела минималните нива за акциза в рамките на ЕС. Борбата с раздуването на косвените данъци се определя като приоритет на ССИ, особено с оглед на новите приходи, които хазната ще осъществи с въвеждането на акциз върху електроенергията, въглищата, брикетите и пр.
- Конгресът определя водената от ССИ антикорпуционна кампания като особено важна и задължава УС да продължи усилията си в противопоставянето на корупционните практики. Конгресът задължава УС на ССИ да организира местните структури на Съюза за ефективно противопоставяне на въвеждането на незаконни регулативни режими, най-вече на общинско ниво. Средствата за подобно противопоставяне трябва винаги да включват добронамерения диалог, но при липса на такъв, УС на ССИ е упълномощен да използува и инструментите на противопоставянето по съдебен ред.
Конгресът на ССИ изказва своята сериозна загриженост от избуялите наново практики на изкуствено създаване на монополи, чрез некоректно прилагане на лицензионни режими. Конгресът изцяло подкрепя многократните протести на работодателските организации от АОБР срещу продължаващото поддържане на изкуствен, “административен” монопол в областта на оползотворяването на т. нар. “електронен скрап”. Смятаме поведението на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за нарушаващо действащото в страната конкурентно и антимонополно законодателство; за антипазарна практика изкривяваща смисъла на въвеждането на продуктови такси за бялата и черна техника и накърняващо интересите на потребителите в Р. България.
